Старобългарски речник
стхера 
стхера -ꙑ ж Стихира; църковно песнопение, което се състои от няколко стиха, написани в един стихотворен размер  по сеⷨ҇ наьнѫⷮ҇. ант҇. въ глаⷭ҇. г҃ стхера пръваа СЕ 83b 15 Изч СЕ От гр ἡ στιχηρά Нвб стихира църк НГер ЕтМл