Старобългарски речник
стефанъ 
стефанъ -а м ЛИ Стефан архидякон и първомъченик — според новозаветната традиция първият от 7–те дякони от елинистичната група на християнската община в Ерусалим, един от 70–те апостоли; убит с камъни [Деян 6.1—15, 7.55—60]. Пр. на 27 декември и 2 август [пренасяне на мощите му; през IX—X в.] и на 15 септември [намиране на мощите му през 415 г.]  обрѣтене мощемъ стаа (!) мⷱка стефаⷩ҇ А 118b 21 мⷺца тоⷢ҇ ҃ж҃. стаго пръвомⷱка архдѣкона стефаⷩ҇ А 135b 8 ꙇ блаженꙑ ст(..)анъ глаше къ німъ К 7b 10 съꙁъда цръкъве свꙙтаго. прьвомѫенка стефана С 208.28 тако ѹбо ꙁвол положт сꙙ въ цръкъв стааго прьвомѫенка стефана С 209.9 Изч А К С Гр Στέφανος Нвб Стефан ЛИ Стефана ж ЛИ Стефанов ФИ Стефанка ж ЛИ Стефков ФИ Стефов ФИ Стефчов ФИ СтИл,РЛФИ Срв Стефанова чешма МИ Стефанов връх МИ Стефанов кладенец МИ Стефанчо МИ ЙЗ,МИПан Стефановци МИ ЙЗах,Кюст