Старобългарски речник
стенань
стенань
-ꙗ
ср
Стенание, стон, охкане
богъ же небесьскꙑ по мноꙁѣхъ родѣхъ. ѹслꙑшавъ стенанꙗ молтвꙑ дръжмꙑхъ адомъ
С
10.7— 8
то глагол҄ꙙ анупатъ проплака сꙙ съ стенанмꙿ велкомъ
С
102.6
ѡ стенан жел҄е
С
386.10—11
Плач на покаяние.
сповѣдааше сꙙ бѹ съ стенанїмъ
С
168.10
Изч
С
Гр
στεναγμός
стенан
Нвб
стенание
книж
ОА
ВА
АК
ЕтМл
БТР
АР
стенене
Дюв
НГер