Старобългарски речник
стелꙗ 
стелꙗ -ѩ ж Покрив, най–горната част от постройка въ станї мѣста сꙑ. вь н҄емьже стелꙗ хлѣвнꙑ го ѹтврьждена стъ С 300.2 Изч С Гр στέγη Нвб стеля, стеле ’покрив ср покривало, постелка’ диал НТ НГер ЕтМл БТР ЕА ДА