Старобългарски речник
стежеръ 
стежеръ -а м Стожер, опора [прен.] прведошꙙ же естънааго съсѫда  стежера мѫенкомъ. крѣпа вѣрꙑ камꙑка. еодѡра непобѣдмааго С 60. 16 Изч С Гр ἑδραίωμα Нвб стежер ’дърво, кол, подпора’ диал НТ НГер ЕтМл БТР ДА ЕА стожер ОА ВА Дюв БТР АР ЕА ДА