Старобългарски речник
стегно
стегно
-а
ср
Бедро, горната част от крака
старѣшнꙑ влъшьскꙑѧ. раꙁгнѣвавъшꙙ сꙙ ꙁѣло. повелѣшꙙ съвꙙꙁат по персскѹ ꙁаконꙋ. проврѣшꙙ жъꙁлъ междѹ рѫкама стегнѹ го
С
260.9—10
Изч
С
Гр
σκέλος
Нвб
стъгно
ВА