Старобългарски речник
стегно 
стегно ср Бедро, горната част от крака старѣшнꙑ влъшьскꙑѧ. раꙁгнѣвавъшꙙ сꙙ ꙁѣло. повелѣшꙙ съвꙙꙁат  по персскѹ ꙁаконꙋ.  проврѣшꙙ жъꙁлъ междѹ рѫкама  стегнѹ го С 260.9—10 Изч С Гр σκέλος Нвб стъгно ВА