Старобългарски речник

стаꙗт

стаꙗт -стаѭ -сташ несв Стоя, оставам някъде, намирам се ѹкор  беꙁъьствова ѭ. кон҄емъ граждъ сътворвъ ѭ. а олтарь свомѹ кон҄ѹ отълѫ стаꙗт С 215.2—3 Изч С Нвб Срв стаям диал НГер ЕА