Старобългарски речник
статръ 
статръ -а м Статир — сребърна или златна монета, равностойна на 4 драхми или съответно на 20 драхми въвръѕ ѫдцѫ. ꙇ ѭже меш прѣжде рꙑбѫ вьꙁьм  отвръꙁъ ѹста е. ꙇ обрѧштеш статръ М Мт 17.27 ЗI Изч М З А СК От гр στατήρ статірь