Старобългарски речник
стат 
стат -станѫ -станеш св 1. Стана, застана, изправя се [явя се] пред някого ꙇ на сънъмщхъ бьен бѫдете. ꙇ прѣдъ (вое) воеводам  прѣдъ цср станете мене рад М Мк 13.9 З ꙇ се анћлъ гнь ста вь нхъ. ꙇ слава гнѣ осѣ ѩ. ꙇ ѹбоѣшѧ сѧ страхомь велемь М Лк 2.9 З А СК ꙇ ста по срѣдѣ  гла мъ мръ вамъ М Йо 20.19 ꙇ марта млъвлѣше о мьноѕѣ слѹжъбѣ. ставъш же рее М Лк 10.40 З А СК  се ѕвѣꙁда ѭже відѣшѧ на вьстоцѣ. дѣаше прѣдь нім. додеже прішедші ста връхѹ А Мт 2.9 СК рее же гь. аще бꙑсте вѣрѫ мѣл. ꙗко ꙁьрьно горѹшъно. гл бꙑсте горѣ се і. вьꙁьм с  стан въ мор СК Лк 17.6  на пѫт грѣшьнꙑхъ не станетъ Е 20б 7 беꙁаконніе свое помъїслї на ложї своемъ. ста на въсѣкомъ пѫтї не блаѕѣ СП 35.5 тѹ падѫтъ въсі творѩштеі беꙁаконеніе. въїрїновені бъїшѩ ꙇ не могѫтъ статі СП 35.13 онъ же слꙑшавъ.  прошъдъ сквоꙁѣ прѣдъ въсѣм народъ самъ прско.  ставъ С 99.25  въꙁврътвъ сꙙ  ставъ на въстокъ прлежно молтвѫ богов прношааше С 515.15 2. Съм, бъда  повелѣ бѹрі  ста въ хладъ СП 106.29 се  тѣло погѹбтъ.  дѹшевно благород прѣдатъ. нъ въ потрѣбѣ  довол҄ьствѣ станѣмъ С 494.23 3. Настана, сбъдна се рее  ста дхъ бѹреꙺнꙑ СП 106.25 да  прѣжде реенаа станѫтъ С 483.2 Потвърдя се. пом пакꙑ со собоѭ едного л два. да въ ѹстѣхъ дъвою л тр съвѣдѣтель станетъ въсѣкъ глъ М Мт 18.16 ЗI А СК 4. Устоя, пребъда вьсѣко цѣсрство раꙁдѣлъ сѧ на сѧ ꙁапѹстѣетъ ꙇ въсѣкъ градъ л домъ раꙁдѣлъ сѧ на сѧ не станетъ М Мт 12.25 З не можетъ стат цѣсарьство то М Мк 3.24 З ꙇ аште сотона въста самъ на сѧ  раꙁдѣл сѧ. не можетъ стат. нъ коньнѫ матъ М Мк 3.26 З 5. Застана, намеря се някъде ї бліжьн моі далее сташѩ СП 37.12 ѣко ста о деснѫѭ ѹбогааго СП 108.31 Образно. нога моѣ ста на правьдѣ въ цркъвахъ благословесъстѹѭ тѩ СП 25.12 6. Спра, престана да се движа ꙇ прстѫпь коснѫ въ одръ. носѧште же сташѧ. ꙇ рее юноше тебѣ глѭ въстан М Лк7.14 З А прстѫпьш съ слѣда коснѫ сѧ вьскрл рꙁꙑ его. ꙇ абе ста ток кръве еѩ М Лк 8.44 З А сърѣте  десѧть прокаженъ мѫжъ. ꙇже сташѧ ꙁдалее М Лк 17.12 с рее стан пѡні не вела сѧ С 138.10 он же съ спѣхомъ шъдъше сташꙙ блꙁъ града С 223.29—30 вьнде въ цръкъве.  сташꙙ ꙁвѣр непостѫпьн С 229.6 простъ стат ἵσταμαι ὀρϑός Изправя се, застана прав  валꙙ сꙙ прде блꙁъ стааго.  ста простъ. ѹжаснѫшꙙ же сꙙ вьс отъ страха С 33.16—17 мьнꙙ ꙗко ѹмрълъ . ꙗкоже отрѣшшꙙ врѣтште. сковъ стꙑ ста простъ С 112.8 протвъ стат ἀντιπαλαίω Противопоставя се, застана против нещо н дꙗволѹ протвѫ глагол҄ѫштѹ. н сьмрьт протвъ ставъш. нъ радѹѭшт сꙙ сво тѣло поꙁна С 317.25—26 протвѫ стат ὑφίσταμαι, ἀνϑίσταμαι, ἵσταμαι πρός Противопоставя се, застана против някого или нещо съмѫщаѩ глѫбнѫ морьскѫѫ. шюму влънъ его. къто протівѫ станетъ СП 64.8 деш бо на рать  сьндеш сꙙ.  не въꙁможеш стат протвѫ врагомъ свомъ С 195.11 съшедъшꙋ же сꙙ мѹ не може стат протвѫ ратнкомъ С 196.13 како можаахѫ протвѫ цѣсаремъ  кнꙙꙁемъ  народомъ стат С 442.28 стат прѣдъ παρίσταμαι Застана пред някого ютро станѫ прѣдъ тобоѭ ѹꙁьрѭ СП 5.4  пршедъше сташꙙ прѣдь н҄мь С 37.8 стат съ συμπαρίσταμαι Застана заедно с някого лі къто со мъноѭ станетъ на творѩштѩѩ беꙁаконеніе СП 93.16 М З А СК ЗП О Е СП СЕ С Гр ἵσταμαι ἐφίσταμαι παρίσταμαι συμπαρίσταμαι ἐγείρω γίγνομαι παύομαι οἰκονομέομαι φυτεύομαι статі Нвб стана ОА АК НТ Дюв НГер ЕтМл БТР АР ДА