Старобългарски речник
старѣшньство 
старѣшньство -а ср 1. Сан, положение тъгда ѹбо ѹставъ ѹставшꙙ да  къснꙙтн҄ѣ града епскѹпъ. то жде старѣшнъство да матъ  тѫ жде ьсть ѭже  рмъска града епскѹпъ С 202.24—25 2. Началническа длъжност, началничество вовода же магнъ нꙿсоже рад потꙿшта сꙙ на с старѣшнъство прт С 47.15  въ мноꙁѣхъ старѣшньствѣхъ градъскꙑ лѣпьствовавъшемъ. въ воводьствѣхъ же С 278.21—22 нъ  братъ мѹ пергам. обѣма цѣсарема въгодвъ.  старѣшнъства многа градънаꙗ прѣдръжавъ С 281.2—3 ѹдвъше сꙙ вьс. вьсѣмъ ѹправьнмъ го. ꙗко новоꙗввъша сꙙ нѣкого мѡсеа. на старѣшнъство братѧ въꙁведошꙙ С 277.6—7 Изч С Гр ἀρχή ἡγεμονία τὰ πρεσβεῖα старѣшнъство Нвб старейшинство ОА ВА БТР АР ЕА