Старобългарски речник
старѣшньскъ 
старѣшньскъ -ꙑ прил Старейшински, който се отнася до водач  вьꙁвѣштѫ о тебѣ къ цѣсарѹ.  старѣшнъскꙋмѹ санѹ бѫдѫ т ходата С 100.15—16 Изч С Гр ἡγεμονικός старѣшнъскъ Нвб старейшински ОА ВА НГер Срв Старейшински ФИ СтИл,РЛФИ