Старобългарски речник
старѣшна 
старѣшна -ꙑ м 1. Старейшина, първенец, началник, управител егда родъ рождъствѹ своемѹ веерѭ творѣаше кънѧѕемъ свомъ  тꙑсѫштьнкомъ. ꙇ старѣшнамъ галлескамъ М Мк 6.21 З А архере же  кънжьнц. скаахѫ его погѹбт.  старѣшнꙑ людемь М Лк 19.47 З вовода же агрпъ вьлѣꙁъ въ амасїскъ градъ. съꙁъва старѣшнꙑ града С 17.6—7 отъметавъ сꙙ отъврьꙁ сꙙ  дрѹгъ бѫдеш мноѭ црѹ.  вьсѣмъ старѣшнамъ С 48.13—14 же бѣ въ то врѣмꙙ старѣшна араномъ С 200.3 дѣѣш л прходтъ самъ къ старѣшнѣ т молтъ сꙙ. да бꙑ напаст ꙁбꙑлъ С 361.17 нѣкого бо старѣшнꙑ нареенааго того града. мѫштѹ снъ едноꙙдъ С 536.1 2. Военачалник, главатар раꙁбонц же ꙁѣло прблжівъше сꙙ къ мѣстѹ.  молꙙште свого старѣшнѫ копа прстѫпт сь н҄м С 37.28 посланъ бꙑ жт вънѫ въ херсоньстѣ градѣ. еѡна пꙙт сътъ вонъ старѣшна. кѹпно съ стꙑмъ каптономъ пршъдꙑ тамо С 542.3 3. Първосвещеник, жрец повелѣ же цѣсарь еѡдос. прт на съборъ  старѣшнамъ еретьскамъ. събрашꙙ же сꙙ кѹпносѫштꙙѧ вѣрꙑ С 201.8 о немьже ꙁа ѹтра съвѣтъ дѣашѧ. старѣшнꙑ  попове ждовсц. ꙇ старьц ꙇюдѣсц СЕ 49а 11 съхранѣеш л до съмрът. послѹшане старѣшнꙑ. ꙇ вꙿсеѩ братрѩ ѣже о хѣ СЕ 87а 17 съ прва (!) же прходштмъ на жте (!) многѫ же подаѭште пеаль к(ьі)ѧ лѣпо естъ своего жтꙗ старѣшн(ьі) ꙁволт.  ꙁволенемь нѣкохъ проьнѧ ꙗко похѹлꙗт ЗЛ IIб 10 старѣшна бесплътьнꙑхъ ὁ πρῶτος τῶν ἀσωμάτων Ангелският княз, князът на падналите ангели; Сатаната мꙑ же ѹбѣжмъ вьꙁлюбьн ... бѣжмъ кꙑенꙗ гоже дѣла прьво сьпаде. старѣшна беспльтънꙑхъ. бѣжмъ ꙁавст С 340.8 старѣшна бꙑт ἄρχω, ἡγεμονεύω Водач съм, вожд съм, предводител съм аште л  тꙑ старѣшна хоштеш бꙑт. то богъ тꙙ проклън С 102.19 въ то же врѣмꙙ арꙗнъ кꙿто нарцамъ. старѣшна бѣаше въ пѹстѣѣмъ градѣ нарцамѣѣмъ С 146.8 старѣшна влъшьскꙑ ἀρχίμαγος Главен, върховен маг; предсказвач потомъ нѣкотор отъ влъхвъ. обадшꙙ свꙙтаꙗ. їѡнѫ  варахса. къ трьмь старѣшнамъ влъшъскꙑмъ. масдраѹ. сраѹ. маарнсѹ С 256.25—26  ставъшема прѣдъ старѣшнам влъшъскам С 257.8—9 то слꙑшавъшꙙ отъ н҄ею старѣшнꙑ влъшьскꙑѧ. раꙁгнѣвавъшꙙ сꙙ ꙁѣло С 260.6—7 старѣшна жьрььскъ, старѣшна жьрьцемъ, старѣшна молтвьнкомъ ἀρχιερεύς, ἀρχίμαγος Първосвещеник, върховен жрец вдѣвъ же старѣшна жьрььскъ вьꙁдвгъ гласъ велкъ глагола С 230.14 тъгда спльнвъше сꙙ ꙗрост многꙑ старѣшнꙑ жьреьскꙑ. повелѣшꙙ првест ꙗ С 257.5—6  сцѣл ѧ вьсꙙ. вдѣвъше же старѣшнꙑ молтвьнкомъ.  фарсе ѹдеса ꙗже сътвор С 330.13 то бо старѣшнꙑ жьрьцемъ.  кнжнц ждовьст. на хрстоса ѹбн въꙁбѣсшꙙ С 340. 15 шъдъ отъ двою на десꙙте юда скаротнъ. къ старѣшнамъ жьрььскамъ рее мъ С 410.26—27 старѣшна ꙁѧщьньскъ Главен митничар мала бꙑвъша ꙁакꙿкеа по въꙁдрастѹ. а  ꙗвьꙗѧ вельство вол҄ѧ старѣшнꙑ ꙁѧштънъска С 545.29 старѣшна корабьнкомъ ναύκληρος Кормчия, водач на кораб ꙗко старѣшна бѣхъ корабꙿнкомъ.  стопхомъ сꙙ  погѹбхомъ много мѣн С 119.30 старѣшна мрѹ εἰρηνάρχης За Исус Христос — примирител прѣжде бо мрѹ старѣшнѣ. хрстосѹ пршьствꙗ. многꙑ недѫгꙑ ловѣьскꙑ ꙁ(...)ше сꙙ родъ. къ капштемъ слѹженю С 352.9—10 старѣшна молтвьнкомъ ἀρχιερεύς [вар. ὁ μέγας ἀρχιερεὺς Χριστός] Първосвещеник като название на Христос [образно] не бо податъ т оставьн грѣхомъ. нъ старѣшна молтвьнкомъ. же мѹ дастъ попьство С 359.6—7 старѣшна отьцемъ πατριάρχης За Исус Христос — праотец, прародител; патриарх дьнесь  отцемъ старѣшна дѹхомъ праꙁдънѹ їакѡвъ. вдꙙ прореен сво на дѣло съшедъше С 321.19—20 старѣшна паствнѣ ἀρχιποιμήν За Исус Христос — главен овчар [пастир] [образно] сце раꙁѹмьнꙑмъ  дѹшегѹбьнꙑмъ влькомъ. себе с акꙑ ловѣка положвъ старѣшна паствнѣ. ловтвѫ сътвортъ ѹловьшмь С 328.26—27 М З А ЗП СЕ С ЗЛ Гр ὁ πρῶτος ἀρχιερεύς ὁ προεστώς ἀρχηγός ἄρχων ὁ ἀφηγούμενος ὁ κρατῶν Нвб старейшина ОА ВА АК НТ Дюв НГер ЕтМл БТР АР ЕА ДА Срв старей