Старобългарски речник
старьь 
старьь прил притеж Старчески, който се отнася до старец–монах онъ вьсѹд сꙙ. о стар проꙁорьнѣѣмь дарѹ С 299.1  пршъдъшѹ ѹенкѹ старѹ С 299.27  се дѫбъ вьптъ добротѣ стар сьвѣдѣтел҄ьствꙋѧ С 300.28 старьь ѹмъ мѣѩ πολιόφρων [вар. πολύφρων] Който има ум на възрастен не прносѧтъ л мѹ хвалꙑ дѣт. старъ ѹмъ мѣѭштъ С 337.16 Изч С Гр τοῦ γέροντος старь старъ Нвб Срв старечки диал НГер ЕА старчески ОА НТ ЕтМл БТР АР старешки остар ОА Дюв НГер ЕтМл БТР АР ЕА