Старобългарски речник
старьць
старьць
-а
м
1. Старец, възрастен човек, старик
он же слꙑшавъше схождаахѫ еднъ по едномѹ. наьнъше отъ старецъ до послѣдьнхъ
М
Йо 8.9
З
пае старець раꙁѹмѣхъ. ѣко ꙁаповѣдеї твоїхъ вьꙁскахъ
СП
118.100
юношѧ дѣвꙑ старъц. съ юнотам. да хвалѧтъ ꙇмѧ гне
СЕ
88а 5
ꙇногда бо сѵмеонъ сърѣте ха. ꙇ на р(.)кѹ пріѩтъ прѣвѣънаго ба. ѣко младѣньц(.). ꙇ ба благослов старць
К
1а 33
отд отъсѫдѹ старье. пото мꙙ нѹдш
С
170.19
комсь рее старꙿе. тако м стъ раꙁѹмѣт ꙗко крьстꙗнъ с
С
223.18—19
вдѣвъ старць лѣторасль благодарьствѣаше бога съ слъꙁам
С
300.20
2. Старец, почетно название на монах
ѹвѣдѣвъш же ꙗко не въꙁможьно сть въходт женѣ въ манастꙑрь ... молꙗаше сего поѧт . вест къ стѹѹмѹ старꙿцѹ
С
298.14
3.
Само мн.
старьц
a) οἱ πρεσβύτεροι
Предци, деди
по ъто ѹенц тво прѣстѫпаѭтъ прѣдаанѣ старецъ
М
Мт 15.2
З
аште не ѹмꙑѭтъ рѫкѹ търѫште не ѣдѧтъ. дръжѧще прѣдаане (е) старецъ
М
Мк 7.3
З
по ъто не ходѧтъ ѹенц тво по прѣдааню старецъ
М
Мк 7.5
З
b) οἱ πρεσβύτεροι
Стареи, старейшини, водачи
раскаавъ сѧ въꙁврат тр десѧт съребрьнкъ. архереомъ старьцемъ
М
Мт 27.3
З
А
СК
ꙇ егда на нь глхѫ архере старьц. ньсоже отъвѣштавааше
М
Мт 27.12
З
А
СК
архере же старьц наѹстшѧ народꙑ. да спросѧтъ вараввѫ
М
Мт 27.20
З
А
СК
да наѹтъ кънѩѕѩ его ѣко самъ сѩ. старьцѩ его ѹмодрітъ
СП
104.22
о немьже ꙁа ѹтра съвѣтъ дѣашѧ. старѣшнꙑ попове ждовсц. ꙇ старьц ꙇюдѣсц
СЕ
49а 12
сѹгобꙇте благодѣть ꙁане таковомъ отрокмъ достоіні бꙑсте оці ꙇже ꙇ та х(.)же не вѣдѣхѫ старці. бмь наѹені въспѣшѧ
К
1а 3
c) πρεσβυτέριον
Съветът на старейшините
ꙇ ѣко бꙑстъ дьнь събърашѧ сѧ старьц людьсц. ꙇ архере кънжьнц
М
Лк 22.66
З
ꙁълꙑ старьць
ὁ κακόγηρος [вар. ὁ φαγόγηρος]
Зъл старец
глагол҄ꙙ. не ꙁідѫ ꙁълꙑ старе лѫкавꙑ. въꙁьмъ же млотѭ своѭ бꙗше по хръбътѹ глагол҄ꙙ
С
172.12
М
З
А
СК
Б
ЗП
СП
СЕ
К
С
Гр
πρεσβύτερος
πρέσβυς
γέρων
γηραλέος
πρεσβύτης
κακόγηρος
старець
старецъ
старць
старꙿць
старъць
Нвб
старец
ОА
ВА
АК
НТ
Дюв
НГер
ЕтМл
БТР
АР
ЕА
ДА
Срв
Старец
МИ
ЙЗ,МИПир
Старцево
МИ
ГХ,МИМ
Старца
МИ
ВП,ТО
Старцев
ФИ
Старчев
ФИ
СтИл,РЛФИ