Старобългарски речник
старость 
старость - ж Старост, напреднала възраст ꙇ та ꙁаѧтъ сна въ старость своѭ М Лк 1.36 З А СК не отъвръѕі мене въ врѣмѩ старості. егда іꙁнемагаетъ крѣпость моѣ не оставі мене СП 70.9 дажд емѹ въ нанань. пострженѣ власъ его. поспѣшене въ тѣлес ꙇсплъненѣ. ꙇ сѣднꙑ старост СЕ 8а 19 не отъвръꙁ насъ вь врѣмѧ старост СЕ 62b 4 жвъ двѣ лѣтѣ въ добрѣ старост  въ славьнѣ. жтю конецъ съконьа С 51.27 състарѣвъ же сꙙ ѹбо въ добрѣ старост доде коньца жтю С 208.3 беꙁ старост ἀγήρατος Нестареещ, вечно млад, вечен ꙗвлꙗѧ на небеса въꙁложенꙑ. мѹже лств бе старост.  цвѣтьць неѹвꙙждꙙ С 352.22 глѫбокѫѭ старостьѭ Отдавна, от старо време нъ пон҄еже та  ꙗже смъ тъꙿнаꙗ. въ еуагг҄ел лежꙙштаꙗ. глѫбокѫѭ старостѭ.  ѹдобь цѣлмѫѭ С 533.18—19 М З А СК СП СЕ С Гр γῆρας γῆρος Нвб старост ОА ВА АК НТ НГер ЕтМл БТР АР ЕА ДА