Старобългарски речник

старца

старца -ѧ ж Старица, възрастна жена, баба  ав сꙙ вьсѣмъ акꙑ старца растрьꙁана тѣломь С 36.20 Изч С Гр γραῦς Нвб старица ОА ВА АК НТ Дюв НГер ЕтМл БТР АР ЕА ДА