Старобългарски речник
стань 
стань -ꙗ ср Стена, зид, ограда мѣсто вь н҄емъже ꙁатворлъ сꙙ стъ стꙑ старцъ. брѣгъ матъ на ꙁападъ.  вꙑсокъ ꙁѣло. въ станї мѣста сꙑ. вь н҄емьже стелꙗ хлѣвнꙑ го ѹтврьждена стъ С 300.2 Изч С Гр τοῖχος стан Нвб Срв стана диал ДА Вж. при стѣна