Старобългарски речник
станъ 
станъ -а м Стан, [укрепен] лагер за живеене ї падѫ посрѣдѣ стана іхъ. ѡкръстъ оьшта їхъ СП 77.28  прогнѣвашѩ мосѣа въ стану (!).  аарѡна стаго гнѣ СП 105.16 схъ тѣлеса съжагаѫтъ внѣ стана Е 34а 7 тѣмже ѹбо да сходмъ к немѹ внѣ стана. поношенїѣ его носѧще Е 34а 11 Изч Е СП Гр παρεμβολή Нвб стан ОА Дюв ЕтМл БТР АР