Старобългарски речник
стактъ 
стактъ -а м Вид благовонна смола олѣімъ радості пае прѩстьнікъ твоіхъ. ꙁмръна і стактъ і касѣ. отъ ріꙁъ твоіхъ. ѡтъ варь словенꙑхъ (!) іꙁ ніхъже въꙁвеселшѩ тѩ СП 44.9 Изч СП От гр στακτή