Старобългарски речник
стадо
стадо
-а
ср
1. Стадо; множество животни, които са отглеждани заедно
бѣ же далее отъ неѭ стадо свн. мъного пасомо
М
Мт 8.30
З,
А, СК. Срв.Мк 5.11
М,
З;Лк 8.32
М
З
А
СК
ꙇ абье ѹстръм сѧ стадо вьсе по брѣгѹ въ море
М
Мт 8.32
З,
А, СК. Срв.Мк 5.13
М
З
не прмѫ отъ домѹ твоего телецъ. ні отъ стадъ твоіхъ коꙁⷷлъ
СП
49.9
ї двіже ѣко овьцѩ люд своѩ. ї въꙁведе ѩ ѣко стадо въ пѹстꙑнѭ
СП
77.52
аб же прде стадо воловъ ꙁ горꙑ
С
19.1
стада раꙁль воловъ. кобꙑлъ. коꙁꙑ овьцꙙ многꙑ тъмам пасомꙑ въ горахъ неблюдомѣ
С
42.29
2.
Прен. Христовото стадо, християните; християнската църква
млтвоѫ твоеѫ спс стадо свое. отъ въ(сѣ)коѧ бѣдꙑ
Е
21а 16
праѩ стѣмь ꙇ мꙑсльнѣмь твоемь стадѣ. о хѣ сѣ гі нашмь. съ нмьже тебѣ слава
СЕ
26b 7—8
вьвед раба твоего сего. въ дховънꙑ дворꙑ. ꙇ прьт въ словесъное твое стадо
СЕ
100b 19
тъ на славѫ свꙙтааго свого мене ꙁвол. ѹмножіт сꙙ словесънѹѹмѹ стадѹ. въгоднка свого
С
206.21
съꙁъвавъ вьсе же о хрстосѣ дѹховьно го стадо
С
208.5—6
стадо свно
οἱ χοῖροι
Стадо свине
шъдъше же бѣс вьндѫ въ стаⷣ ⷪсвное
СК
Лк 8.33
М
З
А
СК
Е
СП
СЕ
С
Гр
ἀγέλη
ποίμνη
ποίμνιον
Нвб
стадо
ОА
ВА
АК
НТ
Дюв
НГер
ЕтМл
БТР
АР
ЕА
ДА