Старобългарски речник
ставлꙗт сѧ
ставлꙗт сѧ
-ставлꙗѭ сѧ
-ставлꙗш сѧ
несв
1. Оборвам, оспорвам, опровергавам
проповѣдаетꙿ сьмрьть. акꙑ мрьтва сьповѣдѣ. нъ дѣлесꙑ ставьꙗѭ сꙙ. мрьтвъ стъ
С
508.20
2. Насочвам се към нещо
хоштетъ вѣдро вдѣт. бльштанꙗ дѣл҄ьма. ставьꙗтъ сꙙ пакꙑ. о ѫтрьн҄мъ. камен. тъшттъ бо сꙙ каменьнѫѭ вдѣт добротѫ
С
344.7
Изч
С
Гр
ἀνέχομαι
ἀνϑέλκομαι [вар. ἐλέγχομαι]
ставьꙗт сꙙ
Вж. при
ставлꙗт
Нвб