Старобългарски речник
ставлꙗт 
ставлꙗт -ставлꙗѭ -ставлꙗш несв 1. Преча, възпрепятствам, не допускам ов ѹсрьмшꙙ сꙙ ѹбт ї. ов же ставьꙗхѫ ѧ въꙁбран҄ꙗѭште мъ С 30.4 тоже пръваꙗ жꙁнь ставьꙗше. да ѹже своѭ дѹшѫ пеалѭ томьꙗше С 240.8—9 пото мрьтвꙑмъ ожт ставьꙗте ꙁавстѭ женом С 388.16—17 а гда платъ на дьстѣ стнѫ покаꙁа. гнѣвасте сꙙ  ставьꙗте псат С 403.14—15 нъ аште  фарсе се глагол҄ѫште къ платѹ. ставьꙗхѫ го псат стнꙑ псмена С 404.6 ненавдтъ ѹстъ на бога глагол҄ѫштхъ неправьдꙑ. ставьꙗ. ѧꙁꙑка не нарцаѭшта га  ба ха  вьп к н҄мъ С 510.6 обꙑкла бо сѫтꙿ потаньꙗ.  ꙙстаꙗ благꙑхъ съповѣданьꙗ. слѫ пртварѣт ште напае.  подвꙁат творꙙштмъ ѧ. ставьꙗт же  не дат мъ С 543.30  како же отъ н҄его прѣданꙑхꙿ мѹ. болюбвꙑхъ дѣлъ ставьꙗѧ. нъ подвга мѹ н днъ отъ ꙁвѣр ставьꙗше н дꙿного С 548.22, 23 наьнъ ност отъ веера дож  до ꙁорь. не ставьꙗѧ пѣсн. нъ прсно ѭ съвръшаѧ С 550.10 млѹѭште правьднааго. ставьꙗхѫ  гласꙑ. ѹклонт сꙙ гнѣва  въꙁбѣшеньꙗ юньа С 566.9 2. Възпирам, задържам блаженꙑ же прѣставъ  на пѫт прістѫп къ н҄емѹ.  мъ ꙁа ѹꙁдѫ кон҄ѣ го ставьꙗше  С 192.28 3. Наставлявам, убеждавам онъ же ꙗко отьць дѹховьнъ. ставꙗше ꙗ глагол҄ꙙ С 203.14—15 Изч С Гр κωλύω διακωλύω ἀποκωλύω ἐκτρέπομαι ἐπέχω ἀνϑίσταμαι πείϑω ставьꙗт ставꙗт Нвб Срв ставлявам остар ВА