Старобългарски речник
ставл҄ень 
ставл҄ень -ꙗ ср Спиране, прекратяване, слагане край на нещо  домѹ го въ раꙁграбьнь бꙑт. тѣмь тако богоьствѣ спѹштеномъ. о ставьн крьстꙗнꙿстѣ гон҄ен С 539.21 Изч С ставьне Нвб Срв ставя св