Старобългарски речник
ставт сѧ 
ставт сѧ -ставлѭ сѧ -ставш сѧ св Спра се, застана на едно място кꙿдеже ꙁдрее савнъ. став сꙙ корабь посрѣдѹ рѣкꙑ.  бѣаше клатмъ ꙁѣло С 151.2 Въздържа се да направя нещо.  прославвъ ба. став сꙙ. отъ наꙙтꙗ. же бѣ отъмъштень помꙑсллъ С 559.3 Изч С Гр ἐπέχω Вж. при ставт Нвб