Старобългарски речник
срѣмъ
срѣмъ
-а
м
МИ
Срем [Sirmium], античен и средновековен град [дн. Сремска Митровица във Войводина]
оставъш же во прдошꙙ вь срѣмъ градъ
С
196.25
о вьсѣхъ бꙑвъшхъ же аб пршедъ. въ прѣжденареенꙑ градъ срѣмъ
С
196.29
се же сꙙ сътвор въ срѣмѣ
С
254.21— 22
Изч
С
Гр
Σέρμιον