Старобългарски речник
срѣда 
срѣда -ꙑ ж 1. Среда; средната част на нещо прведошꙙ хъ на срѣдѫ.  прставшꙙ мъ кꙑѧ отъ събора съ полемономъ С 129.23 2. Сряда, третият ден от седмицата в срѣⷣ҇ д҃ неⷣ҇ по паⷭ҇ А 21d 24 ⷳ҇. въ срѣⷣ҇. стьіѧ неⷣ҇ У IIа 2 велкаꙗ срѣда Срядата от Страстната седмица преди Пасха, Велика сряда їѡанна архепскѹпа ꙁлатоѹстааго слово о блѫдꙿнц. вь велкѫѫ срѣдѫ къ пастѣ С 390.3 їѡанна археппа ꙁлатоѹстааго слово вь велкѫ срѣдѫ С 395.23 въ срѣдѫ περὶ τὰ μέσα Посред, всред. С род. воле же не могѫште до коньнꙑ болѣꙁн сътрьпѣт. вь срѣдѫ страданꙗ отъвръгошꙙ сꙙ С 85.24 на срѣдѫ ꙁвест λέγω, εἰς μέσον ἄγω Провъзглася, обнародвам годъ же се  блаженааго паула на срѣдѫ ꙁвест бесѣдꙑ С 356.6 еже срамъ естъ  ѿкрът  на срѣдѫ ꙁвест Р II 4.11—12 отъ срѣдꙑ a) ἐκ μέσου Измежду.С род. ꙇ отълѫѧтъ ꙁълꙑѩ отъ срѣдꙑ праведънꙑхъ М Мт 13.49 З СК въскѫѭ въꙁвраштаеші рѫкѫ твоѭ. і десніцѫ твоѭ отъ срѣдꙑ ѣдръ твоіхъ до коньца СП 73.11 b) От средата; из основи двьр беꙁдънꙑ въꙁьмъ отъ срѣдꙑ.  врата беꙁдрѣвꙿна кръстомъ хс сьломь. гвоꙁд же верѣѧ вѣьнꙑѧ съкрѹш С 462.17 по срѣдѣ a) ἐν μέσῳ, εἰς τὸ μέσον, διὰ μέσου, ἀνὰ μέσον, μέσον, μέσος В средата, по средата првѣсѧ же кънжьнц  фарсе. женѫ вь прѣлюбодѣан ѩтѫ.  поставьше ѭ по срѣдѣ М Йо 8.3 З b) В средата на.С род. вьꙁгнѣштъшемъ же огнъ по срѣдѣ двора. ꙇ въкѹпѣ сѣдъшемъ мъ. сѣдѣаше петръ по срѣдѣ хъ М Лк 22.55 З на врьбі по срѣдѣ еѩ обѣсіхомъ органꙑ нашѧ К 7а 31—32 c) Посред, всред, сред.С род. се аꙁъ сълѭ вꙑ ѣко овьцѧ по срѣдѣ влъкъ. бѫдѣте же мѫдр ѣко ꙁмѩ М Мт 10.16 З, А. Срв.Лк 10.3 М З А  вьсѣ плѣвелъ по срѣдѣ пшенцѧ  отде М Мт 13.25 З А У ꙇдеже бо есте дъва. л трье събран въ імѧ мое. тѹ есмъ по срѣдѣ хъ М Мт 18.20 ЗI А СК М З А СК Б У СП СЕ К С Р Гр ἡ τετάρτη τὸ μέσον μέσον по срѣдѹ Нвб среда̀, сря̀да ’ден от седмицата’, стреда диал ОА ВА АК НТ Дюв НГер ЕтМл БТР АР ЕА ДА Срв Средок МИ БМС Средочье МИ Средочка МИ ХХ,ЛИМР Средорек МИ Средобарчина МИ ЙЗах,Кюст Средец МИ Средорид МИ ЙЗах,Кюст.кр