Старобългарски речник
срьпъ
срьпъ
-а
м
Сърп; инструмент, с който се жъне
егда же соꙁърѣатъ плодъ. абе посълетъ сръпъ. ѣко настотъ жѧтва
М
Мк 4.29
З
а бꙑ не проста стала моꙗ рѫкоѧть. сь лѣпотꙑ бꙑсте острл скрьбь (погр. вм. срьпъ, Север., с. 368, бел. под линия) ненавстю братьню
С
368.7
Изч
М
З
С
Гр
δρέπανον
сръпъ
Нвб
сръп
остар
диал