Старобългарски речник
срьдььнъ 
срьдььнъ -ꙑ прил 1. Сърдечен, отнасящ се до телесния орган сърце ꙗко срьдꙿьноѭ болѣꙁньѭ одръжма смъ С 516.11 2. Прен. Сърдечен, който се отнася до човешката душа и чувства, душевен страньнолюбе. срдеьное рꙑдане СЕ 70а 1 ꙁавдꙑ протвѧщѧѩ сѧ бжь правꙿдѣ. ѣрост. ѡмрааѭщ срⷣ҇ьнѣ о СЕ 89а 16 кто бо бꙑ въꙁмоглъ ослѣпт ѹмъ срьдеънꙑ го С 261.28—29  оцѣштенмъ тѣлесънꙑмъ.  стотѫ срьдььнѫѭ помꙑслꙑ прсно стꙙ С 280.28—29 3. Като същ. срьдььнаꙗ ср мн τὰ ἐγκάρδια Сърдечните неща, душевните преживявания мольбѫ прношааше дꙿномѹ срьдььнаꙗ вѣдѫштѹѹмѹ владꙑцѣ С 391.21 СЕ С Гр τῆς καρδίας ἐγκάρδιος καρδιακός срьдꙿьнъ срьдеьнъ Нвб сръдечен остар