Старобългарски речник
срьдьцевѣдьць
срьдьцевѣдьць
-а
м
Сърцеведец, сърцевед; лице, което познава тайните на сърцето
нъ отъ себе раꙁѹмѣвъ срьдьцевѣдьць бо сꙑ вѣстъ же въ ловѣцѣ
С
404.15
Изч
С
Калка от
гр
καρδιογνώστης
Нвб
сърцеведец
книж
ОА
АК
ЕтМл
БТР
АР
ЕА
Срв
сърцевед, сърцеведка
