Старобългарски речник
срьдьце 
срьдьце -а ср 1. Сърце, телесен орган бꙑстъ сръдъце мое ѣко воскъ таѩ посрѣдѣ рѣва моего СП 21.15 ѣко раꙁгорѣ сѩ сръдьце мое ѫтроба моѣ іꙁмѣтъ сѩ СП 72.21 їштеꙁе сръдьце мое і плоть моѣ СП 72.26  матеремъ срьдьца болѣꙁнѭ сьвваахѫ сꙙ С 397.20 бесплътъно срьдьце мѫтелю прободъ С 462.23 2. Прен. Душа, дух, чувство нъ бѣ сръдъце хъ окаменено М Мк 6.52 З раста гръдꙑѩ мꙑслѭ срдца хъ М Лк 1.51 З  вно вьꙁвеселтъ срдце лкѹ СП 103.14 скръб срца моего ѹмъножшѧ сѧ СЕ 75а 19 тако бо естъ ѣкоже надꙑмаѩ сѧ срьдце К 9а 14 отврьꙁѣте о вашхъ срьдецъ С 55.25 3. Прен. Център, среда, недра тако бѫдетъ снъ лвскꙑ. въ срдц ꙁемлѧ тр дн  тр ношт М Мт 12.40 З ї прѣлагаѭтъ сѩ горꙑ въ срдца моръскаа СП 45.3 Срв. Е26б 8 вьсѣмь срьдьцемь προτύμως, ἐν ὅλῃ τῇ καρδίᾳ, ἐξ ὅλης τῆς καρδίας От все сърце, с цялата си душа, усърдно, предано въꙁлюбш га ба твоего. вьсѣмъ срдцемъ твомъ М Мт 22.37 ЗI, А, СК. Срв.Мк 12.30 М З А їсповѣмь сѩ тебѣ гі вьсѣмь срцемь моїмь СП 110.1 Срв. СП137.1 С355.26 С356.2 кто бо стъ ꙁходꙙ на рать.  не въдаѧ сꙙ вьсѣмь срьдьцемъ на сьмрьть С 264.16 ꙁлт срьдьце [сво] ἐκχέω τὴν καρδίαν ἐμαυτοῦ Разкрия, излея сърцето си; искрен съм їꙁліте прѣдъ німъ срдца ваша ѣко бъ ꙁастѫпьнкъ нашь естъ СП 61.9 отъ вьсего срьдьца γνησίως От все сърце, с цялата си душа, усърдно порѫаш л сꙙ ꙁа н҄ь ꙗко отъ вьсего срьдьца покатъ сꙙ богѹ С 167.11 положт на срьдьц [свомь] τίϑημι [τίϑεμαι] ἐν τῇ καρδίᾳ μου Сложа си на сърцето; поддам се на някаква мисъл, грижа положшѧ вьс слꙑшавъше на сръдьцхъ свохъ М Лк 1.66 З А положте ѹбо на срдъцхъ вашхъ. не прѣжде пѹѹат сѧ отъвѣщат М Лк 21.14 З А СК положт срьдьце сво въ ьто τὴν καρδίαν μου τίϑεμαι εἴς τι Обърна внимание положіте срдца ваша въ слѫ его СП 47.14 просꙑпат срьдьце сво τὴν καρδίαν μοῦ ἐκχέω Излея, открия сърцето си  вꙑше мрѹ праꙁдьнѹмъ. въ рꙁь мѣсто срьдьца своꙗ просꙑпл҄ѣмъ прѣдъ н҄мъ. пѣсньм  хвалам. благодаренꙗ въꙁдадмъ мѹ С 319.25 сълагат въ срьдьц συμβάλλω ἐν τῇ καρδίᾳ Възприемам, приемам; слагам на сърце марѣ же съблюдааше вьсѧ глꙑ сѩ сълагаѭшт въ срдц своемь М Лк 2.19 З СК Б съ простомъ срьдьцемь ἐν ἁπλότητι καρδίας Чистосърдечно, с открито сърце  да ѹвѣс ꙗко отъ дьне того отън҄елже пода м съ длъготръпѣнмъ.  простомъ срьдьцемь. нарее тꙙ гъ патрархѹ бꙑт. свꙙтѣ црькв сво С 122.14 М З А СК Б О Е СП СС СЕ К С Р Г ЗЛ Х Гр καρδία γνώμη σπλάγχνον ψυχή [вар. διάνοια] сръдце сръдьце сръдъце срьдꙿце срьдце Нвб сърце, сръдце остар сръце диал ОА ВА АК НТ Дюв НГер ЕтМл БТР АР ЕА ДА