Старобългарски речник
срьбань
срьбань
-ꙗ
ср
Течна храна, която се сърба; супа, попара
ꙗко многа лѣта сътвор срьбан тъкмо прмьѧ. се сь умꙗтосьн҄мъ пепеломъ растварѣѣше т тако ꙗдѣѣше
С
297. 13
Изч
С
Гр
ῥοφή [вар. τροφή]
срьбан
Нвб
Срв
сърбане
ср
сърбам, сръбна, сръбвам
ОА
ВА
АК
НТ
БТР
