Старобългарски речник
сраца 
сраца -ѧ ж 1. Горна дреха, плащ ꙇ хотѧщѹмѹ сѫдъ прѩт съ тобоѭ  рꙁѫ твоѭ въꙁѧт. отъпѹст емѹ  срацѫ твоѭ М Мт 5.40 З 2. Долна дреха, риза ꙇ от(т)емлѭштюмѹ тебѣ рꙁѫ. ꙇ срацѧ не въꙁбран М Лк 6.29 З отъвръгъ къждо  послѣдьн҄ѫѫ срацѫ къ съмрьт мраꙁьнѣ дѣахѫ С 90.16 Изч М З С Гр ἱμάτιον χιτών Нвб срачица остар диал ОА ВА РРОДД Срв срач[ник] ’женска дреха’ м ДА