Старобългарски речник
срацн 
срацн -ъ м мн Сарацини — средновековното название на арабите, които през 838 г. под водачеството на халифа Мутасим разбиват войските на имп. Теофил [829—842 г.] и превземат Дазимон и Амория воѧ сътворвъ на скврънавꙑѧ срацнꙑ ꙁде С 56.3 поплѣнвъ славнꙑѧ градꙑ беꙁбожьнꙑхъ срацнъ С 56.6 обꙑа же бѣаше вь велцѣ то пѹстꙑн҄. раꙁбонкомъ поганꙑхъ ходт срацнъ С 559.18 отъ внꙑ же таковꙑ. срацномъ нѣ въ ко врѣмꙙ хотꙙштемъ поплѣнт ѧ С 569.15—16 С Гр ᾿Αγαρηνοί Нвб срацин остар ВА Срв сарацин