Старобългарски речник
срамт 
срамт -срамлѭ -срамш св Посрамя, опозоря да не въꙁвратітъ сѩ съмѣренъ і срамленъ СП 73.21 Срв. СЕ101b 18 нъ рее кꙿ н҄мъ не сце мѣѧ. нъ сѫпротв мъ срамт сꙙ хотꙙ С 304.12 Засрамя, заставя някого да млъкне, затворя устата някому. фарсе же слꙑшавъше ѣко срам садѹкеѩ. събърашѧ сѧ въ кѹпѣ М Мт 22.34 ЗI срамт сѧ Изч М З СП СЕ С Гр καταισχύνω αἰσχύνομαι φιμόω Нвб срамя [се], срамувам [се] ОА ВА АК НТ Дюв НГер ЕтМл БТР АР ДА ЕА срамотя [се] диал ДА