Старобългарски речник
спѫдъ 
спѫдъ -а м Съд [мярка за зърнени храни]; крина, шиник еда прходтъ свѣтльнкъ. да подъ спѫдомъ положенъ бѫдетъ. л подъ одромъ М Мк 4.21 З нктоже ѹбо свѣтлънка въжегъ въ съкровѣ полагаатъ. н подъ спѫдомь М Лк 11.33 З н въжагаѭтъ свѣтльнка. ꙇ поставл҄ѣѭтъ его подъ спѫдомь. нъ на свѣштьнцѣ З Мт 5.15А нкътоже ѹбо свѣтльнка въжегъ. покрꙑваетъ его спѫдомь З Лк 8.16 вьꙁемъ въжьженѫ свѣштѫ. положвъ подъ спѫдомь С 25.21 Изч М З А С Гр μόδιος σκεῦος Нвб Ø