Старобългарски речник
спѣшьнѣ 
спѣшьнѣ нареч По–усърдно добрѣ бо вдѣ. ꙗко мноꙁѣмъ васнь по того ѹмрьтв(і) спѣшьнѣ бѫдетъ съѱат. трѹдꙑ же  гон҄енꙗ  бѣдꙑ С 302.4 Изч С Гр σπουδαστέος Вж. при спѣшьно Нвб