Старобългарски речник
спѣшьно
спѣшьно
нареч
Благосклонно, охотно, усърдно
вꙿс обрѣменен тѧготоѭ. хъ вꙑ ꙁоветъ спѣшъно. вьспрмѣте го. брѣмѧ мое легъкое
СЕ
85b 17
ѡтврѣсѧ сѧ двьр покаанью. тъцѣмъ спѣшъно. хъ бо нꙑ ꙁоветъ прсно
СЕ
98а 6
Изч
СЕ
Гр
προϑύμως
спѣшъно
Нвб
спешно
Срв
спешен
прил
ОА
ВА
ЕтМл
БТР
АР
ЕА
