Старобългарски речник
спѣшт 
спѣшт -спѣшѫ -спѣшш несв 1. Стремя се, старая се, усърден съм вдш л колꙿм т спѣшꙙтъ о стнѣ  не хотꙙште С 441.9 2. Бързам, движа се с голяма скорост  пѫтемь мнѹѧ  спѣшꙙ ꙗкоже  подоба.  на то прдеш  сътворш ѹста така ꙗка же рѣхомъ С 380.25—26 Изч С Гр σπουδάζω Нвб спеша ’бързам’ остар ОА ВА НГер ЕА БТР АР