Старобългарски речник
спѣшень
спѣшень
-ꙗ
ср
Старание, стремеж, усърдие
много спѣшен творѣаше въгаждат богꙋ
С
281.5
вьсе спѣшен творꙙ отъ славꙑ въ славѫ
С
289.5
дꙗконса ѹбо много творѣаше спѣшен. того вѣрѫ прѣложт
С
298.4
много спѣшен сътворвъ. на свꙙштен пршъдъша. прнѹд прт цѣловат
С
288.15
полагат спѣшень
τίϑημι σπουδήν
Грижа се, внимавам, старая се
по вьса же лѣта ... много полагааше спѣшен. рѣво же дръжат велан прѣобдѣт
С
279.18
С
Гр
σπουδή
спѣшен
Нвб
Срв
спешение
остар
НГер
ОА