Старобългарски речник
спѣхъ 
спѣхъ -а м Старание, усърдие  просто решт вьсѣм обраꙁꙑ творꙗѣше спѣхъ въгодт богѹ С 280.26 Успех, преуспяване. съхран ꙇ мѧ отъ вꙿсѣхъ реенꙑхъ ... на спѣхъ спенью дш ꙇ тѣлес моемѹ СЕ 37а 15—16 съ спѣхомъ μετὰ σπουδῆς Бързо он же съ спѣхомъ шъдъше сташꙙ блꙁъ града С 223.29 Изч СЕ С Гр σπουδή Нвб спях, спех диал ОА ЕтМл Срв [у]спех ОА БТР АР