Старобългарски речник
спѣт сѧ 
спѣт сѧ -спѣѭ сѧ -спѣш сѧ несв Съдействам, помагам, благоприятствам любꙙштмꙿ бога вьсе спѣтъ сꙙ на добро С 368.19 Изч С Гр συνεργέω Вж. при спѣт Нвб