Старобългарски речник
спекѹлаторъ
спекѹлаторъ
-а
м
Палач; изпълнител на смъртни присъди
абе посълавъ цръ спекѵлатора. повелѣ прнесті главѫ его
А
Мк 6.27
вовода же повелѣ тѣло мѹ въврѣшт вь рѣкѫ. нъ вьꙁꙙшꙙ крьстꙗн отъ спекѹлатора. давъше мѹ тр десꙙт ꙁлатцъ
С
23.19
Изч
А
С
От
гр
σπεκουλάτωρ
спекѵлаторъ
Нвб
спекулатор
остар
ВА