Старобългарски речник
спатаръ
спатаръ
-а
м
Спатар — титла на царски телохранител, меченосец
ьстьнѫѭ го главѫ отъсѣкошꙙ ... по н҄емъ калста спаара
С
64.10
Изч
С
От
гр
σπαϑάριος
спааръ
Нвб
спатар, спатарий
остар
ОА
ВА
Срв
Спатарев
ФИ
Спатаров
ФИ
СтИл, РЛФИ