Старобългарски речник
спатаръ 
спатаръ м Спатар — титла на царски телохранител, меченосец ьстьнѫѭ го главѫ отъсѣкошꙙ ...  по н҄емъ калста спаара С 64.10 Изч С От гр σπαϑάριος спааръ Нвб спатар, спатарий остар ОА ВА Срв Спатарев ФИ Спатаров ФИ СтИл, РЛФИ