Старобългарски речник
сотоннъ 
сотоннъ прил притеж Сатанински, който се отнася до сатаната, дяволски гі бже нашъ ... тꙑ блгв  се осквръньшее сѧ. отъ сотонна дѣла. сътвор е блгвено  свщено. въ послѹжене твомъ рабомъ СЕ 21b 20—21 ловѣкъ бѣ ѹенкъ сотоннъ С 7.15 ва оба слѹꙁѣ сотоннѣ С 75.1 сне сотоннъ ... не стꙑдш л сꙙ жърꙙ каменю прѣдъ народомъ С 115.26 аꙁъ отъ кнꙙꙁа вашего  отъ вьсѣхъ дрѹгъ вашхъ. же сѫтъ агг҄ел сотонн. отъстѫпаѭ С 260.27 слѹгꙑ сотоннꙑ  кнꙙꙁ грѣшьн ... не мамъ ѹбоꙗт сꙙ отъ бога вашего С 264.7 же отъ дѣства сотонна. наꙙ отъштштат  съмѫштат семѹ върѫенѫѭ црькъве С 281.23 она же ... ꙗкоже бѣаше дѣло. по вьсемѹ съкаꙁа мѹ. ꙗввъш мѹ лѫкавьнꙑхъ самарѣнъ. напае же сотонно поѹен на правьднааго  въстан С 517.16 онъ же ... молтъ го по вьрꙙжденю м (!). съповѣдат прѣльсть вьсѫ сотоннѫ С 525.8 Изч СЕ С Гр τοῦ Σατανᾶ τῶν ἀποστάτων Σατανικός τοῦ διαβόλου Вж. при сотонньскъ Нвб