Старобългарски речник
сотона 
сотона -ꙑ м Сатана — в юдаизма и християнството главен противник на Бога и на всички верни нему небесни и земни сили, враг на човешкия род, цар на ада и повелител на бесовете ꙇ аще сотона сотонѫ ꙁгонтъ. на сѧ раꙁдѣллъ сѧ естъ како ѹбо станетъ цстве его М Мт 12.26 З.Срв. Мк 3.23 М З онъ же обраштъ сѧ рее петров. ꙇд ꙁа мъноѭ сотоно М Мт 16.23 ЗI. Срв. Мк 8.33 М, З;Лк 4.8 М рее же мъ вдѣхъ сотонѫ ѣко млънѭ съ небесе падъша М Лк 10.18 З А СК  по хлѣбѣ тъгда вънде во нь сотона М Йо 13. 27 З ѡтд сотоно. отъ схъ двьре. ꙇ отъ схъ етꙑръ ѫголъ СЕ 37а 22 повнѹ сѧ  тꙑ сотоно. жвѹмѹ стнꙿнѹмѹ бѹ СЕ 56а 1  того рад вдꙙ сотона. болтъ съкрѹшвъ сꙙ С 11.28 нꙑнꙗ ѹбо тро сѫтъ пакост дѣѭште намъ. сотона  дѹѯъ  вовода С 73.2  нꙑнꙗ владꙑко. ꙁгънана сътвор сотонѫ отъ рабъ твохъ схъ С 109.29 нь н тѣмь довьл҄ень бꙑ. оскврьн҄енмъ врагъ.  прьвꙑ ꙁълъ сотона С 522.1 конььнѣ вьнде сотона въ отроковцѫ нѣкѫѭ С 525.18 многомлоствꙑ же бъ ... не попѹст вьсемѹ градѹ  ꙁем погꙑбꙿнѫт отъ сотонꙑ С 535.26 М З А СК СЕ С Г Гр Σατανᾶς διάβολος. Евр. satan, арам. sitena или satana ’противник в съда или на война; пречещ, противоречащ; подстрекател, обвинител’. Нвб сотона остар ОА ВА ЕтМл Срв сатуна диал НГер ЕА сатана ОА АК НГер ЕтМл БТР АР Сотонов ФИ Сотонев ФИ СтИл,РЛФИ