Старобългарски речник
сомантѣнꙑн҄
сомантѣнꙑн҄
-ѩ
ж
Сунамка, жителка на Сунам — крепост на Исахаровото коляно [Нав 19.18] в долината Изреел [дн. Sôlâm югоиз точно от Назарет]
послѹшъствѹтъ м словѹ лсе пророкъ глагол҄ꙙ о сомантѣнꙑн҄. ꙗко болѣꙁньна дѹша ѧ стъ. господь съкрꙑ отъ мене
С
283.25—26
Изч
С
Гр
ἡ Σουμανίτις
От
евр
МИ
Šūnēm