Старобългарски речник
сольнъ 
сольнъ -ꙑ прил Който е направен от сол да не бѫдемъ ѣко тѣло сольно. ѣко жена лотова СЕ 91а 4 Изч СЕ Гр [τοῦ] ἁλός Нвб солен ’с вкус на сол, солен’ ОА ВА АК НТ Дюв НГер ЕтМл БТР АР ДА Срв Соленица махала МИ ЙЗах,Кюст.кр Соленото блато МИ ИД,МНЛом