Старобългарски речник
солѹнꙗне
солѹнꙗне
-ъ
м
мн
Солуняни, жители на гр. Солун
блаженꙑ павьлъ. пшꙙ солѹнꙗнемъ рее. не велѫ вам не вѣдѣт о ѹсъпьшїхъ да не скрьбте
С
488.9
Изч
С
Гр
Θεσσαλονικεῖς
Нвб
солунянин
м
ЕА
Срв
солунчанин
м
ОА
НТ
ДА
солунец
м
ДА
