Старобългарски речник
солѹньскъ 
солѹньскъ -ꙑ прил МИ солѹньскъ градъ Θεσσαλονίκη Град Солун прꙁъвавъ же епскꙋпа солѹнъска града менемь ахола. пꙑтааше кѫѭ вѣрѫ дръжтъ С 197.17 Изч С солѹнъскъ Нвб солунски ОА ВА АК НТ Дюв ЕтМл ДА