Старобългарски речник
соломѹнъ
соломѹнъ
-а
м
МИ
Селман [срв. Съд 9.48 — Салман] — планински връх [араб. Scheikh Selmân] в Самария, южно от гр. Сихем
егда раꙁнъствітъ нбснꙑ цръ на неі. оснѣжѩтъ сѩ вь соломѹнѣ
СП
67.15
Изч
СП
Гр
Σελμών
От
евр
Salmōn
